ПРИСЛА̀МЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; присла̀мча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Присъединявам се към някого или нещо с известна цел, обикн. без да съм канен или желан; примъквам се. На Христофор не му беше твърде по вкуса, че Салчо взе да се присламчва към Мона и него. Б. Болгар, Б, 36. Имаше и неканени — негови приятели [на Калудов], които притежаваха само това достойнство, че надушваха отдалече моабетите му и навреме се присламчваха. К. Колев, М, 127. Руският консул кимна и се оттегли. Сърбинът побърза пак да се присламчи към него. Д. Талев, ГЧ, 402.
2. Заставам много близо до или зад някого, обикн. за да се скрия, да остана незабелязан. Рангел се присламчи към множеството, за да се притули от опасни погледи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 62. Възмутени младежи непрекъснато пукаха гумите на Дойчиновия велосипед, а когато се качваше в трамвая, те ловко се присламчваха зад него и разрязваха с ножче от самобръсначка ту шушляка, ту коланчето на сакото му. Тонич, ББК, 142. Котката се присламчи към паницата, но жената я отпъди да не разбърка боба. Бл. Димитрова, ПКС, 353.